В североизточната част на страната е разположена голямата варненска област, а всички села в нея поради близостта си до морето са привлекателна туристическа дестинация. От това не прави изключение и намиращото се в община Аврен село Царевци, което е само на два километра от водите на Провадийската река. Султанлар и Султанци са само две от имената, дадени на населеното място през годините. 120 временно пребиваващи са жителите през 2006-та година, иначе общата бройка достига до 840. Само петнадесет са километрите до Провадия, а до морската столица трябва да се изминат още тридесет. Големият завой на реката е само едно от мястото, на което е разположено. Другото е по трасето на жп линията от столицата до Варна, следователно от логистична гледна точка локацията е много добра. Низината на провадийската река е друга ориентировъчна точка за тези, които искат да посетят селото. За цялата община землището на селото е едно от най-големите.
21 000 е общата площ на декарите в Царевци, което е било изключително плодородно. От гледна точка на населението, живот по тези места има още от времето на прабългарите и траките. По всяка вероятност именно това са племената, дошли първи тук по тези места. Също така можем допълнително да се подсигурим в истинността на това твърдение, ако разтворим страниците на пътеписа на чешкия учен и историк и министър на образованието в България Константин Иречек. Той пише Пътуване по България и подробно описва къде точно се намира селото и за въпросните населявали го племена. Годините на деветнадесетото столетие пък се явяват ключови за местните хора и по-точно – десетилетията на тридесетте и четиридесетте. Именно тогава се появява новият облик, изразяващ се в строежа на православен храм. Това начинание става възможно благодарение на инициативата на някои българи, но тя се оказва тясна и през 1864-та се стига до построяването на нов храм. Той се пази и до днес, а освен това и килийното училище се оказва малко и тясно за жадните за знания българи. Така през 1872-ра има ново светско школо, а традициите на хората с борбите за освобождение са повече от дълбоки и вкоренени.
Христо Ботев е само един от революционерите, които минават през Царевци, а в осмия брой на вестник Независимост от осми декември 1876-та се появява информация за опит на двама от местните жители да се влеят в редиците на Ботевата чета. През периода между 1899-1900-та година се появява и романът Деца на ада, писан от известния писател Стоян Чилингиров. През това време той работи като учител в селото. През 1910-та се издига поредната нова учебна сграда, а двадесет осем години по-късно за хората вече има функциониращо читалище на името на доктора и автор на Рибния буквар Петър Берон. Потребителната кооперация Сеяч отваря врати още през 1919-та година, но през 1991-ва е принудена да преустанови дейността си. Пак по това време обаче тя започва да набира популярност, а впоследствие става едно от важните за варненска област предприятия. Зала за доене е построена през 2006-та година и отговаря на всички изисквания и критерии на Европа.
